Лабиринтът

Мери беше обиколила почти целия град. Отначало изглеждаше малък, но тя бързо се умори от скучните и еднотипни постройки. Не, че имаше нещо против малките и спретнати градчета, но повече обичаше големите градове. Но както винаги, скорпионската и същност не 'и позволяваше да се откаже от това което беше започнала. В началото на парка имаше малка табела със списък на 'забележителностите' вътре. След като момичето набързо разгледа всичко, което парка предлагаше, все още беше отегчена до смърт. И изведнъж очите 'и доловиха нещо, което не беше виждала почти никъде, нещо, което идеално пасваше на нейния загадъчен характер, нещо, което щеше хем да я накара да си почине от пътуването, хем беше интересно. Това нещо беше лабиринт. Надписа беше най-долу на табелката и беше леко изтрит, затова на Мери и трябваше толкова много време да го забележи, но както винаги тя имаше доста набито око за интересните неща. Реши да го намери, а после да види какви изненади се криеха вътре. Лутането из парка траеше едва 5-10 минути и след като това нищожно време мина, Мери беше пред така чаканата цел- лабиринта. За щастие той изглеждаше прекалено предизвикателно, за да си има работа с Мери. Тя влезе вътре и започна да си проправя път. Беше изгубила представа за времето. Както се очакваше, обаче, не можа да завърши успешно и се натъкна на преграда. Мери запази самообладание...

Усмихнах се леко.
-Ммм да кажем,че съм чувала,но не съм запозната с истински индивиди.
Смятах да не и казвам коя съм,но знаех,че тя вече е разбрала,че не съм човек.
-А ти защо питаш?
Скрих смеха си и скръстих ръце.
-Какво ще кажеш да ми разказваш по пътя,защото тези храсти ме подтискат.

-Ами има една древна вампирка която се смята за много силна и страшна и това са други освен теб и нея не познавам.
Изходът вече се виждаше и бях много щастлива.
-А ти какво си?Аз съм оххх ами при мен е сложно по-добре ти ми разкажи за себе си а после аз ще ти разкажа за мен.

Бях останала с меко казана отворена уста след като Катрин ми разказа своята история. Явно пред мен стоеше много по-стар и по-опитен 'човек' от мен. Това много рядко се случваше, защото аз бях на хиляди години.
- Ихаа, винаги съм си мечтала да бъда такова - засмях се. Беше си истина, винаги си бях мечтала да бъда да бъда толкова силна. Истината беше, че колкота и да съм силна, винаги ще искам още.
- E, трябва да знаеш, Катрин, че днес спечели уважението ми, което далеч, не е лесно, защото аз съм доста надменен човек. - усмихнах и се съвсем искрено.

Усмихнах се на думите й вече бях забравила за тъпия лабиринт и случките в него.
-Знаеш ли че ти си първия древен който на почна а ми се прави на силен след като обясних коя съм.И ако трябва да съм честна ти си спечели и уважение и приятелка.
Погледнах към изхода и се засмях.
-Хайде че трябва да се преоблека и изкъпя.
Задърпах я и не след дълго стигнахме до колата ми която беше
паркирана близко до парка.
-Сега идваш у дома за да....оффф и аз не знам има филми игри даже и СПА.

Думите 'и наистина много ми харесаха. Въпреки че бях себична к*чка, понякога просто ми трябваше някой като мен с който можех да споделям. Тя ме издърпа до колата си и каза, че отиваме у тях. Честно казано никога не съм имала такава приятела с която да си споделям неща, да си ходя на гости и така нататък... Засмях се доста силно, за да си проличи, че ми харесва това, което правим
- Хаха, добрее, по-леко - пак се засмях - Ами,, да тръгваме