Луцифер

Име... Казват ми Луцифер, „светлоносец“ или каквото друго намерите. Само да не е Сатана, нали? Да, разбирам ви. Заради вас сега се подвизавам с ново име, човешко такова. Как ви се струва Натаниел Роше? Мисля, че е... правдоподобно.

Моята раса, разбира се, ангел. Или поне бях такъв. Въпреки отлъчването ми и цялата работа и слухове по сътворението на демоните, аз все още си оставам ангел за вас и за всеки, независимо на Земята или на Небето.
И моля ви, нека да не си говорим за години, защото едва ли има някого, способен да брои до толкова. Нека просто кажем, че тялото, в което се намирам е на около 26-27.

Дарби, дарби, дарби! Една любима моя тема. Моята способност и талант е в създаването на илюзии. Наистина всякакви илюзии.

Тъй като не мога да разкрия истинския си лик пред вас сега, ще трябва да се задоволите с този на това тяло. Мъж на около 26-27 години. Дълга до рамото черна коса. Очите му са изключително тъмни. Може би това бе и първото нещо, което ми хареса в това тяло. Съдейки по наградите от спортни състезания, наредени на един от рафтовете в къщата му, мога да кажа, че е изявен спортист. Занимавал се е с волейбол, плуване, баскетбол и други. Това обяснява и фигурата му. Като погледнете в кухненския шкаф ще видите храни като зеленчуци, плодове, зърнени закуски... нищо интересно. Но вече аз живея неговият живот, което значи, че всичко това ще се промени. Което е странното, но и никак не старшно, са белезите. Повечето са от ножове, но тук-там се среща и по някой друг...

Характер. Бих го нарекъл труден, защото никой не го разбира. Всички гледат само повърхността, обвивката на нещата. Сякаш никой не може да съзре вътрешността. Не ги виня. Те са хора. Не биха могли да разберат. Затова ги има и демоните. Може да ги наричат коварни, зли и безскрупулни, но те знаят, че са по-добри. Просто защото разбират. Всичко. Хората пред тях трябва да се кланят, защото те са съвършените. Но тъй като още не никой не може да го проумее, демоните се вият под земята като червеи, докато "възвишените" му творения си живеят горе като царе.
Но да се върна на темата. Аз съм бунтар. Винаги съм бил. В началото се опълчих и въпреки че бях изгонен, в пълният смисъл на думата, се почувствах по-добре от когато и да е било преди. Просто защото го направих. И с времето това чувство все по-често започна да минава през мен.
Хубавото при злото е, че можеш да правиш каквото си искаш и никой не ти търси сметка за това. Изиграваме хората, друг път сами себе си. Но в повечето случаи го правим за забавление. Едно от най-големите удоволствия на света е да притежаваш силата. Затова и я прилагаме над хората. Първо, защото ги мразим и второ, заради победата.

От къде ли да започна...? Раждането ми? Израстването? Или от момента когато разбрах, че съм различен от събратята си. Те всички слушаха баща ни. Следваха заповедите му без да задават излишни въпроси. Докато аз го правех. Не веднъж съм питал дали това, което вършим е правилно и защо трябва да се направи. Понякога получавах отговор. Друг път - не. Може би това и бе едната причина толкова да намразя хората. Казано ни бе да се поклоним пред тях. Но защо като те са наше подобие?! По-силни ли бяха от нас? Не. По-лоялни към създателят ни ли бяха от нас? Определено не. И затова аз реших да въстана срещу всичко, в което бях вярвал досега и да докажа правотата си. Е, не се получи точно както го бях планирал, но важното в този момент бе, че се бях опълчил. И нямаше да спра. Поне не и докато те все още дишаха. Заради тях изгубих много, но спечелих много повече. Демоните споделяха моята омраза към тези създания и заедно правехме милиони опити да ги изтребим от Земята. Но уви беше по-трудно отколкото смятахме. Бройката им постоянно се увеличаваше. И тъй като ангелите също се намесиха, нашата бавно намаляваше.
И така докато ме заключиха в клетка. Още не ми е съвсем ясно как успяха, но го направиха. В началото беше много трудно да стоя отстрани, безсилен. Не бях безпричастен към случващото се. Наблюдавах с неприкрито задоволство мъченията на хората. Но не и тези на демоните. Появиха се ловци. Започнаха да ги убиват един, след един. А бяха просто хора...
И ето че сега най-накрая съч свободен. Признавам, отне ми доста повече време отколкото предполагах, но го направих. И сега веселбата тепърва започва.

Героят ти е много хубав и интересен и разбира се си одобрен! Добре дошъл .. :)