Старото гробище

by **Катрин Блейд** Съб Дек 17, 2011 8:39 am

Днес бях в изключително гадно настроение затова вместо да се мотая по
дискотеки и кафенета реших да навестя майка ми.Интересното беше че аз съм
живяла и ще живея много повече от всички закопани тук.Вече бях виждала всичко преживях най-тъмните и бурни векове и стигнах до технологии и лесен живот.Ходех тихо и отдалече вече забелязвах голямата бяла надгробна плоча обрасла в бръшлян.Понеже имах абсолютно всички сили а и не ми се ходеше повече с вампирската си скорост стигнах точно за секунда.Облегнах глава на надгробната плоча и затворих очи...не нямаше да плача никога ни съм го правила наистина затова и не можех.Заслушах се всичко беше толкова тихо...
но както си лежах чух шум от листата.Ядосах се защото мислех че са пак някои от пратениците на Луцифер които напоследък ми възлагаха доста скучни задачи.Изправих се и погледнах към едно дърво.
-Днес отказвам да върша каквито и да са глупости не сте ли чували че дори Бог си има ден за почивка.Защо аз да нямам.
Никой не се показа а това ме подразни още повече.
-Хей нали знаете че не можете да се скриете от мен въпрос на секунди е да ви убия.
Засилих се към дървото и улових някой за гърлото.Беше момиче но това не ме трогна въобще знаех че мога да убия всички но предпочетох а я поизмъча.Тогава тя незнайно как успя да се измъкне и с висока скорост се качи на дървото и започна да говори някакви простотии.

by **Bεllα Dαrκsσυl** Съб Дек 17, 2011 9:29 am

Вървях си по улиците на градчето и се чудех къде да се дяна. Беше ми адски тъпо. Както се мотаех, незнайно как ми хрумна да отида на гробището. Тръгнах натам и скоро се озовах пред голямата, прашасала и изгнила табела на гробището. Ослушах се и не чух туптене на сърце, значи бях сама. Това беше хубаво, защото мразех около мен да има хора, ревящи и ревящи .. подлудяваха ме! Запътих се към старото гробище, когато усетих, че тук има някой. Обаче не беше човек. Спотаих се зад едно дърво и видях едно момиче, надвесило се над нечии гроб. Мърмореше нещо за ада и Луцифер. Момичето разбра, че я наблюдавам, извърна се към мен и ме хвана за шията. Завъртях очи и севсем лесно се отскубнах от хватката й. Със свръхскорост се качих на дървото и я погледнах с насмешка.
- Това беше лесно .. изглежда не си много силна. За твоя безопасност ти казвам да не ме нападаш така, защото ще стане лошо.. за теб.
Скочих върху нея и я повалих. Тя ме изгледа яростно.
- Ти май си нова тук .. не съм те виждала преди? - попитах я, и се махнах от нея. Тя се изправи и ме изгледа гневно.

by **Катрин Блейд** Съб Дек 17, 2011 9:45 am

Бях бясна и то много нима беше толкова глупава да смята че е по-силна.
-Е драга навярно си чувала за Апокалипсиса и сигурно ти е било казвано че това не е края на света а същество с което няма шанс да се бориш и до спечелиш.Одеве не умря защото аз не пожелах но ми трябва само един поглед
или удар за да те оставя да се гърчиш с дни.
Очевидно не ми повярва и се засмя но в погледа й разбрах че е чувала за мен и то ужасяващи неща.
-Нима смяташ че като си древен вампир си защитена от нещо което е много по-възрастно и силно от теб.
Тя продължаваше да не вярва затова се обърнах лицето ми се напука не като на вампир беше много по-страшно .
Очите ми придобиха тъмно червен цвят.Обърнах се към нея и заговорих.
-Все още ли си сигурна че не съм това за което говоря.
Усетих уплахата й затова се изсмях.
-След като вече ти доказах коя съм защо не ми кажеш ти коя си?

by **Bεllα Dαrκsσυl** Съб Дек 17, 2011 9:58 am

Тя ме изкара глупачка, която не знае нищо за Апокалипсиса, демоните и Луцифер. Знам за Луцифер от когато се помня и няма да позволя на някаква си да ми казва какво да правя и от кого да се страхувам. След като разбра, че няма да я послушам тя стана "страшна" - очите и станаха червени и кожата й се напука. Направих изражение, сякаш ме е страх от нея и тя се върза. След това й се изсмях .. хванах я за шията и я притиснах до дървото, така че да не може да помръдне. Погледнах я в очите и заговорих.
- Виж миличка нито се страхувам от теб, нито от Луцифер, нито от който и да било. И за твое сведение аз знам за Луцифер откакто се помня и знам какъв е. Мога да се защитавам от него и нямам нужда от някой, който да ми казва какво да правя. Не приемам заплахи, и то от някакъв си.. какво си ти -демон? Много по древна съм от теб и мога да те убия на мига, така, че приеми моя съвет и не се закачай с мен .. ясно?! - казах й го, натъртвайки на всяка дума. След това я пуснах от хватката си и тя се строполи на земята.

by **Катрин Блейд** Съб Дек 17, 2011 10:08 am

Отново реши да се прави на интересна затова реших да й причиня много и ужасяваща болка.
-Пак ли започваш щом знаеш толкова за Луцифер защо не ми вярваш а?
Бясна я изгледах право в очите тя започна постепенно да се свлича и да се гърчи.
-И определено грешиш много по-стара и древна съм от теб преживяла съм много повече от теб и съм много по-силна от теб разбра ли....но знаеш ли смятай че днес е щастливия ти ден защото няма да те убия.
Ивърнах поглед от нейния и я гледах как се опитва да си поеме въздух.
-Нима реши че щом те оставих да си играеш с мен си по-силна.Е мила грешиш и то много мисля че трябва да подновиш информацията си за Луцифер.И не не съм демон нещо много по-силно съм и ти го знаеш това че не искаш да го приемеш си е твой проблем не мой.
Скръстих ръце и пак я погледнах тя пак усети болка и се свлече на земята.
-Сега ми отговори коя си ако искаш това а спре.

by **Bεllα Dαrκsσυl** Съб Дек 17, 2011 10:20 am

Тя отново започна с лекцията си на тема: "Луцифер ще ни убие .. пазете се!!". След това ми причина болка в главата, но не беше силна тъй като не съм обикновенно човешко същество. Бързо се свестих, а тя пак беше показала "страшното" си личице. Каза, че няма да спре с болката, докато не й кажа коя съм. Обаче вече силите й изглежда не действаха много добре на Древни и вече почти не чувствах нищо. Това момиченце си играеше с огъня и щеше да се опари. Мислеше се за много силна. Мислеше, че е по древна от мен.
- Виж какво не се страхувам от Луцифер, защото няма от какво да ме е страх! Той не мрази древните вампири, защото с нищо не сме заслужили онразата му. Но това, че другите са причинили гнева му не е мой проблем. Аз няма от какво да се страхувам, затова отиди да изнасяш лекцията си на някой на когото му пука!! - извиках й го и използвах част от силата си да й го внуша.

by **Катрин Блейд** Съб Дек 17, 2011 10:44 am

Засмях се.
-Пак ти казвам твоите мижави силички не ми действат няма да се махна от тук.А и теб не трябва да те е страх от Луцифер а от този който върши мръсната му работа.
Усмихнах се.
-Както казах няма да те убия затова и болката не е силна и отново казвам това че си древен вампир не те предпазва с абсолютно нищо.Колкото до лицето ми аз мога и без тези изражения и напуквания да ти причина нещо което може дори да те убие.Трябва да си доста самонадеян за да смяташ че след всичко това все още можеш да правиш на ударен.
Погледнах я пак и този път не включих абсолютно цялата си сила.
-Ако си глупава както и доказа пак ще кажеш че не ти въздействам..хах...само ако знаеше колко като теб съм убила ....колко като теб са вярвали че ги лъжа и силата ми е нищо....може би ако можеха да ти кажат нещо сега биха те посъветвали да бягаш и да не се замесваш повече с мен.Ако след всичко това все още си сигурна че аз не мога да ти направя нищо то тогава си най-глупавото същество раждало се някога.
С вещерската си сила успях да изкарам четири корена от бял дъб.Те обхванаха ръцете и краката й.
-Мисля че те разочаровах въобще нямаш шанс мила.
Сега силата ми увеличи натиска си върху нея.Чувах я как крещи и се гърчи.
-Знаеш ли единственото нещо което ме спира да те убия е факта че си дъщеря на един от приятелите на Луцифер.Между другото знаеше ли че съм по-стара от баща ти.Засмях се и изкарах малко шишенце от джоба си.
-Ммм нямам си и престава дали знаеш за това.То може да ти причини доста силни изгаряния но не върбинка да не ме смяташ за толкова глупава да поливам древен с върбинка.Това е нещо за което дори баща ти не е чувал но няма да ти кажа как се нарича за теб ще е познато просто като-Ужасна болка.
Изсипах малка час от шишенцето върху кожата на корема й.Тя изписка кожата й започна да се набръчква и изгаря.
-Е късмет с измъкването ще ти е трудно сле заклинанието което направих.
Помахах й и и пратих въздушна целувка а тя изпъшка от болка.
-Чао!
Тръгнах с вампирска скорост.

by **Bεllα Dαrκsσυl** Нед Дек 18, 2011 6:02 pm

Тази пак не разбра нищо от това, което й казах. Ами сигурно не се е забърквала с такава като мен, за да разбере, че жестоко греши. Щях да й покажа с кой си има работа и нямаше да я щадя, но точно сега неисках да й развалям удоволствието. Мислеше се за по-умна и по-силна от мен. Е.. щях да си поиграя малко с нея .. нека си мисли, че е по-могъща с мен. Силата й не можеше да се мери с моята. Тя направи някаква магия, с която ме завърза за дървото с корените му. Престорих се, че пискам и ме боли страшно много и тя, разбира се се върза-нали съм добра актриса. Какво да очакваш от една самонадеяна глупачка. Тя извади някакво шишенце с някаква билка. Помислих, че е върбинка, но не беше. Тя изсипа малка част от нея върху корема ми и ми причини (вече наистина) ужасна болка. Кожата ми започна да изгаря. Погледнах я яростно. Тя ми се ухили и изчезна. Със съвсем лек напън скъсах корените на дървото и се измъкнах. Погледнах раната и видях, че почти не е останало нищо. Трябваше да разбера каква е тази билка и да я унищожа. След това да размажа жалкото личице на тази ку*ка. Изтупах си дънките и за част от секундата вече бях извън гробището.

by Sponsored content

Старото гробище

Старото гробище

Re: Старото гробище

Re: Старото гробище

Re: Старото гробище

Re: Старото гробище

Re: Старото гробище

Re: Старото гробище

Re: Старото гробище

Re: Старото гробище

Re: Старото гробище