Вход
Latest topics
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 2 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости Нула
Най-много потребители онлайн: 35, на Вто Ное 16, 2021 11:38 pm
Статистика
Имаме 39 регистрирани потребителиНай-новият потребител е Wiiktorriya Cupar
Нашите потребители са написали 1315 мнения in 206 subjects
^ Флууд ^
+13
Jacob Black
Charlotte Petrova.
Lucifer
Габриела Санчес
Caroline Forbes.
Елена Гилбърт.
Dean Winchester
Merry Chase.
Катрин Пиърс
Anelin Brook
Ребека
Катрин Блейд
Bεllα Dαrκsσυl
17 posters
Страница 17 от 20
Страница 17 от 20 • 1 ... 10 ... 16, 17, 18, 19, 20
Re: ^ Флууд ^
Преди не беше така. Сега животът ми е променен, аз съм променена. Животът ми се преобърна напълно. Сутрин не искам да се събуждам. Дори да сънувах кашмари ги предпочитах от реалноста.
Съвсем от скоро разбрах, че в това, в което съм вярвала е една голяма лъжа. Цели 18 години са криели от мен, че съм осиновена. Малката ми сестра всъщност не ми е истинска сестра, но аз си я обичам. Обичам и жената, която ме е отгледала, защото без нея нямаше да съм това, което съм сега. Баща ми беше загинал преди 5 години в катастрафа и затова не го споменавам. Когато заминах, за да продължа образованието си ми беше болно, че оставям мама и малката ми сестра Микаела.
Докато се прибирах от училище някой ме нападна, когато се съвзех беше сутрин. От похитителят ми нямаше и следа, затова се разходих из стаята. Къщата му беше огромна и красива. Архитектурата ми напомняше за 18-19 век. И познах. На една плоча закачена на стената пишеше 1865-Имение Дартмуд. "Що за име?" Но като се замисля ми звучеше познато, но откъде?
Чух стъпки зад себе си и инстиктивно се обърнах на там. Бях готова ако той реши да ме нападне, но явно нямаше такива намерения. Остави една чаша с някаква странна червена течност в нея на масата и ми се усмихна. Сега забелязах, че похитителят ми беше красив, но леденият му празен поглед ме плашеше.
-Не се страхувай.-Каза той и отново се усмихна.-Пийни си и ще се почувстваш по-добре.
Като се замисля наистина се чувствах странно. Взех чашата и плахо отпих. Течноста имаше лек натрапчив вкус, но след още дена глъдка вече ми се струваше много сладко. Гъстата лепкава течност се разля в гърлото ми и усетих парене. Когато я изпих оставих чашата обратно на масата.
-Ще желаеш ли още?
Гласът му бе мек и нежен. Беше толкова приятен за слушане.
-Да, благодаря!-Напитката, която ми донесе наистина беше странна, но ми харесваше.-Каква?-Взех чашата и му я подадох.
-Кръв!
-Кръв? Каква кръв?
-Кръв от вампир Мона.
Той знаеше името ми. Това ме изненада повече от това за разкритието на странната течност.
-От, от къде...
-От къде знам името ти? Следя те от много време и те разучих. Още от първият път когато те видях се влюбих в теб, но не исках да го призная и на себе си.
-От много време! От колко по-точно?
-От четири години.
-От четири? И защо не съм те виждала нито един път?
-Всъщност си ме виждала, но използвах дарбата си и прикривах истинсият си образ.
-Така ли? И сега той ли е?
-Да.
-От къде ме познаваш?-Продължавах да задавам въпроси, а на него не му доскучаваше да ми отговаря.-И защо си се влюбил точно в мен?
-Незнам, но те чувствам по различна от останалите момичета.
Исках да му задам само още един въпрос.
-Кой си ти? Как е името ти?
-Владимир, Владимир Дартмуд.
Владимир Дартмуд. Това вече обясняваше всичко. Този, който стоеше срещу мен беше същото момче от училище, по което бях хлътнала.
Чашата издрънча на пода и се разби на парчета. Отстъпих назад и се загледах в парчетата стъкла.
-Това е невъзможно. Това е някаква шега.
-Мона не се шегувам.-Той пристъпи към мен малко преди да се блъсна в масата и да се строполя на земята.
Хвана ме през кръста и ми помогна да запазя равновесие.
-Защо ми даде да пия от кръвта ти?
-Значи си се досетила, че това е моята кръв?
-Да! Защо?
-Защото трябваше да го направя. Трябваше да те превърна във вампир. Ако не го бях сторил щеше да умреш.
-Защо? Какво се е случило?
-Какво си спомняш?
-Знам, че някой ме нападна и нищо друго след това. Събудих се тази сутрин на дивана ти и останалото го знаеш.
-Да. Аз те намерих цялата в кръв и в безсъзнание в една тъмна уличка до училището ти.
-Значи не ти си ме нападнал?
-Разбира се, че не съм аз. Аз съм твоят спасител.-Усмихна ми се нежно.-Сега ще почистя и ще ти донеса още една чаша кръв.
-Не, вече не искам.
-Защо, защото е моята?
-Да! Не искам да си причиняваш болка, заради мен.
-Аз съм вампир. Не изпитвам болка.
-Добре, но и аз вече съм вампир. Значи, че и сама мога да си набавям кръвта.
-Или като мен. Ще се задоволяваш с катерички и зайчета, а също и с човешката храна. Тя също притъпява жаждата за кръв. Аз например обичам да се тъпча с чипсове, пици и бургери.
-Значи, че не е нужно да наранявам хора, за да се храня.
-Не, не е нужно.
-Страхотно! Ще трябва да ме научиш повече за живота и навиците на вампирите.
Съвсем от скоро разбрах, че в това, в което съм вярвала е една голяма лъжа. Цели 18 години са криели от мен, че съм осиновена. Малката ми сестра всъщност не ми е истинска сестра, но аз си я обичам. Обичам и жената, която ме е отгледала, защото без нея нямаше да съм това, което съм сега. Баща ми беше загинал преди 5 години в катастрафа и затова не го споменавам. Когато заминах, за да продължа образованието си ми беше болно, че оставям мама и малката ми сестра Микаела.
Докато се прибирах от училище някой ме нападна, когато се съвзех беше сутрин. От похитителят ми нямаше и следа, затова се разходих из стаята. Къщата му беше огромна и красива. Архитектурата ми напомняше за 18-19 век. И познах. На една плоча закачена на стената пишеше 1865-Имение Дартмуд. "Що за име?" Но като се замисля ми звучеше познато, но откъде?
Чух стъпки зад себе си и инстиктивно се обърнах на там. Бях готова ако той реши да ме нападне, но явно нямаше такива намерения. Остави една чаша с някаква странна червена течност в нея на масата и ми се усмихна. Сега забелязах, че похитителят ми беше красив, но леденият му празен поглед ме плашеше.
-Не се страхувай.-Каза той и отново се усмихна.-Пийни си и ще се почувстваш по-добре.
Като се замисля наистина се чувствах странно. Взех чашата и плахо отпих. Течноста имаше лек натрапчив вкус, но след още дена глъдка вече ми се струваше много сладко. Гъстата лепкава течност се разля в гърлото ми и усетих парене. Когато я изпих оставих чашата обратно на масата.
-Ще желаеш ли още?
Гласът му бе мек и нежен. Беше толкова приятен за слушане.
-Да, благодаря!-Напитката, която ми донесе наистина беше странна, но ми харесваше.-Каква?-Взех чашата и му я подадох.
-Кръв!
-Кръв? Каква кръв?
-Кръв от вампир Мона.
Той знаеше името ми. Това ме изненада повече от това за разкритието на странната течност.
-От, от къде...
-От къде знам името ти? Следя те от много време и те разучих. Още от първият път когато те видях се влюбих в теб, но не исках да го призная и на себе си.
-От много време! От колко по-точно?
-От четири години.
-От четири? И защо не съм те виждала нито един път?
-Всъщност си ме виждала, но използвах дарбата си и прикривах истинсият си образ.
-Така ли? И сега той ли е?
-Да.
-От къде ме познаваш?-Продължавах да задавам въпроси, а на него не му доскучаваше да ми отговаря.-И защо си се влюбил точно в мен?
-Незнам, но те чувствам по различна от останалите момичета.
Исках да му задам само още един въпрос.
-Кой си ти? Как е името ти?
-Владимир, Владимир Дартмуд.
Владимир Дартмуд. Това вече обясняваше всичко. Този, който стоеше срещу мен беше същото момче от училище, по което бях хлътнала.
Чашата издрънча на пода и се разби на парчета. Отстъпих назад и се загледах в парчетата стъкла.
-Това е невъзможно. Това е някаква шега.
-Мона не се шегувам.-Той пристъпи към мен малко преди да се блъсна в масата и да се строполя на земята.
Хвана ме през кръста и ми помогна да запазя равновесие.
-Защо ми даде да пия от кръвта ти?
-Значи си се досетила, че това е моята кръв?
-Да! Защо?
-Защото трябваше да го направя. Трябваше да те превърна във вампир. Ако не го бях сторил щеше да умреш.
-Защо? Какво се е случило?
-Какво си спомняш?
-Знам, че някой ме нападна и нищо друго след това. Събудих се тази сутрин на дивана ти и останалото го знаеш.
-Да. Аз те намерих цялата в кръв и в безсъзнание в една тъмна уличка до училището ти.
-Значи не ти си ме нападнал?
-Разбира се, че не съм аз. Аз съм твоят спасител.-Усмихна ми се нежно.-Сега ще почистя и ще ти донеса още една чаша кръв.
-Не, вече не искам.
-Защо, защото е моята?
-Да! Не искам да си причиняваш болка, заради мен.
-Аз съм вампир. Не изпитвам болка.
-Добре, но и аз вече съм вампир. Значи, че и сама мога да си набавям кръвта.
-Или като мен. Ще се задоволяваш с катерички и зайчета, а също и с човешката храна. Тя също притъпява жаждата за кръв. Аз например обичам да се тъпча с чипсове, пици и бургери.
-Значи, че не е нужно да наранявам хора, за да се храня.
-Не, не е нужно.
-Страхотно! Ще трябва да ме научиш повече за живота и навиците на вампирите.
Re: ^ Флууд ^
радвам се
писала съм го за по-малко от час в час по литература
най-скучния час за мен
госпожата ни кара да прим неща и говори неща които аз вече знам
писала съм го за по-малко от час в час по литература
най-скучния час за мен
госпожата ни кара да прим неща и говори неща които аз вече знам
Re: ^ Флууд ^
Аз, обаче, ще лягам, че утре ме чака тежък ден хД Да стана, да закусвам и пак да се пльосна пред компютъра ... Лека мека на всички, ако останаха такива хД
Re: ^ Флууд ^
Добро утро :D
Катрин Блейд- Hybrid
- Брой мнения : 229
Join date : 15.12.2011
Age : 25
Местожителство : Мистик Фолс
Re: ^ Флууд ^
Добро утро и от мен
Bεllα Dαrκsσυl- Administrator
- Брой мнения : 329
Join date : 11.12.2011
Местожителство : Мистик Фолс
Роул Плей
Най-важното за героя: С една дума Ейвъри е себична кучка. Мисли само за себе си и не й пука за другите. С нея не е добре да си имаш работа. Пада си по грубите игрички и обожава да плете интриги. Не обича когато някой й нарежда и веднага го ликвидира. Обича да рискува и винаги печели. Не вярва в истинската любов.
Re: ^ Флууд ^
Добро утро^^^^Как си?
Катрин Блейд- Hybrid
- Брой мнения : 229
Join date : 15.12.2011
Age : 25
Местожителство : Мистик Фолс
Re: ^ Флууд ^
Добрем Ти ?
Bεllα Dαrκsσυl- Administrator
- Брой мнения : 329
Join date : 11.12.2011
Местожителство : Мистик Фолс
Роул Плей
Най-важното за героя: С една дума Ейвъри е себична кучка. Мисли само за себе си и не й пука за другите. С нея не е добре да си имаш работа. Пада си по грубите игрички и обожава да плете интриги. Не обича когато някой й нарежда и веднага го ликвидира. Обича да рискува и винаги печели. Не вярва в истинската любов.
Re: ^ Флууд ^
И аз :D
Катрин Блейд- Hybrid
- Брой мнения : 229
Join date : 15.12.2011
Age : 25
Местожителство : Мистик Фолс
Re: ^ Флууд ^
Здравей^^^^Как си?
Катрин Блейд- Hybrid
- Брой мнения : 229
Join date : 15.12.2011
Age : 25
Местожителство : Мистик Фолс
Re: ^ Флууд ^
Ми бива :)
Катрин Блейд- Hybrid
- Брой мнения : 229
Join date : 15.12.2011
Age : 25
Местожителство : Мистик Фолс
Re: ^ Флууд ^
Ще съм много щастлива ако успея да намеря сайт с картинки и глупости за профилно описание защото спешно ми трябва нещо за един форум :(
Катрин Блейд- Hybrid
- Брой мнения : 229
Join date : 15.12.2011
Age : 25
Местожителство : Мистик Фолс
Re: ^ Флууд ^
Какви картинки по-точно, защото не мога да ти хвана мисълта хД Ако разбера може да помогна
Re: ^ Флууд ^
О не спокойно намерих Ставаше въпрос за едни черти....да знам че не ме разбираш но вече намерих каквото ми трябваше :) Мерси все пак
Катрин Блейд- Hybrid
- Брой мнения : 229
Join date : 15.12.2011
Age : 25
Местожителство : Мистик Фолс
Страница 17 от 20 • 1 ... 10 ... 16, 17, 18, 19, 20
Страница 17 от 20
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|
Нед Авг 05, 2012 4:19 pm by Jennie Adams
» Wiiikiee Cuparr
Нед Юли 29, 2012 6:09 pm by Wiiktorriya Cupar
» Alexandra Katerina Belikov
Пет Юли 27, 2012 10:55 am by Bεllα Dαrκsσυl
» Другарче за РП
Чет Юли 26, 2012 11:00 am by Jennie Adams
» Търся си ...
Пет Юли 20, 2012 4:47 pm by Jennie Adams
» Който пише последен е най-сладкият !
Пет Юли 20, 2012 11:32 am by Катрин Блейд
» Damon Salvatore
Чет Юли 19, 2012 12:24 pm by Bεllα Dαrκsσυl
» Jennie Adams
Вто Юли 17, 2012 1:38 pm by Bεllα Dαrκsσυl
» ^ Флууд ^
Съб Юли 14, 2012 7:30 pm by Elena Gilbert.