Кафе "Purple Dreams"

Днес беше поредния ми скучен ден и реших малко да се поразходя.Реших,че ще отида в някое кафе и започнах да се оправям.Косата-нея нямаше нужда да я къдря или да я изправям.Беше във вида в който си я харесвах.Облякох някакъв сив потник,дънки,сложих гердан,гривна и обици.За грим само спирала и гланц за устни.Набутах каквито неща там щяха да ми потрябват в една чанта,която си избрах,обух обувки с нисък ток и тръгнах към кафе "Purple Dream" тъй като то ми беше любимо. Беше само на 10 минути от къщата,но какво толкова.Когато пристигнах седнах на една маса и зачаках сервитьорката да дойде.Столовете там бяха толкова удобни и бяха с формата на ръка.Момичето имаше късмет,че не се забави много попита ме какво искам за пиене,а аз казах:
-Две кафета 3 в 1 в една чаша.-и със силната надежда,че ми е разбрала поръчката,защото някой път се е случвало да идват да ме питат пак,други не донасят това което искам и така на татък...

-Сядай.-казах всъщност без да ми пука дали ще го направи или няма имайки в предвит какъв тон и говорех.Докато бавно си пиех кафето вече мислех план какво да правя с нея.Определено нямаше да седя ей така и само да я гледам.Всякакви неща се въртяха в този момент в откачената ми глава.Да я изям сега не мога.Да се запознаем пък последа и видя сметката? Нямах идея,но щеше да ми хрумне все нещо.А и трябва да направим деня по-интересен.Не обелвах нито думичка. Пиех глътка от кафето си през 2 минути,че чак ми стана прекалено горчиво и гадно и вече не исках да го пия.Но преди да му се намръщя си задържах в устата една глътка и уж без да искам я изплюх върху нея и казах:
-Толкова често пийвах от това кафе,че изведнъж ми стана горчиво и супер гадно.-вдигнах рамене и се усмихнах дяволито,а тя мен уникално ядосано.Не ме беше страх,защото мислех,че е човек,а и да знае за вампирите едва ли притежава камата с,която да убие древен и на всичкото отгоре аз съм безсмъртна заради дарбата ми.Не се чувствах застрашена.Чаках да и видя реакцията сега само това ми оставаше...

Когато застанах пред нея очите ми почервеняха,вените се показаха под очите ми и зъбите ми се оголиха.Когато се опитах да я захапя тя ме удари така,че отидох на сигурно 15 метра далечина.
-По дяволите.-измрънках си под носа.Тя се върна,а аз не се предавах и отново и налетях,но тя пак се оказа по-силна.
-Какво си ти по дяволите?-казах задъхано и се спрях.Всъщност аз си бях причината тя да ме пребие.Тя е нямала това намерение що ли за скучен човек.След като тя мълчеше и се усмихваше дяволито викнах:
-Можеш поне да ме зарадваш и да говориш.-погледа ми беше любопитен,но пък това момиче ме изнервяше.