Дискотека "Shake It Up"

Обърнах се и погледнах към момичето.
Беше красива,руса и надарена.Затова реших да се представя
-Аз съм Дийн...Дийн Уинчестър.
Чаровна усмивка се появи на лицето ми като бавно свеждах поглед
към дълбокото деколте което беше облякла.
-Местна ли си?
Обърнах се към бара все едно,че я пренебрегвам и отпих от уискито си.
Усетих че леко се засмя от постъпката ми.

Наместих се леко на стола не смятах да и казвам истинската причина поради която съм тук.Затова реших да отговоря без разясняване.
-Да нов съм,но мисля да остана малко повече от предвиденото
в града има доста красиви дами.
Засмях се и й намигнах след това пак отпих от питието.
-Е Бела какво правиш на такова място сама?
Погледът ми атакува нейния,като изучаваше всяко нейно движение.

Усмихнах се ,а после се изсмях.
-Не нали сама каза,че си пълнолетна или излъга?
Пак се засмях,а след мен и тя.
-Ако някой лош чичко те закачи...ми се обаждаш
и проблема е решен.
Подадох листче с телефонния ми номер.
Засмя се на думите ми и прибра листчето в чантата си.
Приближих се леко.
-Пък и ако ти е самотно пак знаеш на кой да звъннеш.

Беше красива не отричах,но определено факта,че бях минал през много като нея не ме кара да я поставям на първо място.Обаче реших да се направя на
хлътнал и то много за да имам източник на информация в града така
ще ми е по-лесно да намеря този който уби семейството ми.
-Знаеш ли мисля,че те харесвам и то много.
Преметнах един кичур от косата й зад ухото й и отново я целунах.
Не обичах да си играя с чувствата на другите,но се налагаше ако исках да постигна целта си.
-Ще ми разкажеш ли повече за теб?

Забелязах голямата тъга в очите й затова реших да не й казвам за семейството ми.
-Ами родителите ми не бяха много грижовни затова избягах от вкъщи преди
5 години. Дълго обикалях по градовете и реших да се установя за малко тук.
Тя леко се обърна за да изтрие няколко сълзи и след това се усмихна.
-Бъди спокойна ти поне знаеш че твоите са умрели а аз дори не знам дали още живеят на същото място.Поръчах на бармана две големи.

Бях потресен от това което се случи преди малко опитах се да не го
показвам но Бела го забеляза.Допреди малко съм се свалял със свръхестествено същество е признавам доста хубаво но все пак тя можеше да е
убийцата на семейството ми.Очите ми бяха отворени и наблюдавах как ми
говори нещо но бях толкова съсредоточен че не си правех труда да слушам.
Добре имах само един шанс да я разпитам и това трябваше да стане навън.
-Хей не ти ли е задушно тук нека се разходим.
Не изчаках отговор хванах я грубо за ръката и я изведох пред входа на
дискотеката.
-Какво си ти?
Казах разгневено.

Исках да се разкрещя,но се спрях.
Хванах я за гърлото и я допрях до стената.
Знаех че само да реши можеше да ме убие,но не го направи.
-Ловците не убиваме без доказателства и причина.
Само да разбера,че ти си виновна за смъртта на семейството ми....
Скръстих юмрук забих го в стената и я целунах.
После се обърнах и тръгнах нанякъде без да знам къде отивам.