Бутик "Terranova"

by **Габриела Санчес** Вто Дек 27, 2011 5:51 pm

Бях от скоро в града, но имах нужда от огромна промяна по гардероба си. Обиколих няколко магазина докато си харесам нещо хубаво докато не стигнах един от големите бутици. Още от витрината си харесах една много сладка блузка. Трябваше да я пробвам на всяка цена. Когато влязох вътре си харесах още няколко дрешки, а когато стигнах до пробната бяха малка дузина. Започнах да ги пробвам една по една. Добре, че имах пари да платя иначе незнам какво щях да правя. Когато тръгнах към касата видях познато лице.
Каролайн беше моя стара позната, с която учехме заедно преди време. Не се обичахме особенно. Докато тя беше капитан на мажоретките аз странях от нея и се криех в библиотеката. Тя и нейните приятелки обичаха да ме наричат книжен червей, а аз се правех че не ги чувам. Когато свършихме училище си отдъхнах.
Питах се дали все още таи злоба към мен или вече е забравила всичко. От опит глава не боли. Реших да опитам и да я заговоря.
-Каролайн, здравей! Аз съм Габриела. Учехме заедно някога. Незнам дали си ме спомняш. М, радвам се да те видя.
Е, не особенно.-Казах си на ум.
-Как си? Какво те води на сам?

by **Caroline Forbes.** Вто Дек 27, 2011 6:08 pm

Ъхх..отново пазарувах сама,естествено на Елена на й се ходеше по магазините..Това момиче..май имаше нещо сбъркано в нея.Бях ис избрала дооста неща,с всяка взета дреха настроението ми се подобряваше!Докато не видях..Габриела.Адски ме дразнеше още от преди.Това момиче сякаш книга я беше роодила..Но разбира се се престорих,че се радвам.Не можех да бъда чак толкова груба.
-Охоо..здравей.
Усмихнах се мазно.
-Как си..какво става с теб?Какво те води отново тук?

by **Габриела Санчес** Вто Дек 27, 2011 6:33 pm

Да, веднага си пролича, че не й харесва че съм наоколо. Сякаш бях някоя досадна муха и й идваше да ме пребие. Е, щях да остана и да й полазя още по нервите. Няма да й доставя удоволствието от победата, която щеше да извоюва ако си тръгнех сега.
-Ами нищо. Реших да се върна в родното си място и да се видя със старите си приятели.-"Ако имах такива."-Повечето време го прекарах в пътешествие и исках малко да се спра. Ами ти? Как си? Какво правиш сега? Освем да пазаруваш.

by **Caroline Forbes.** Вто Дек 27, 2011 6:41 pm

"На кой му бе притрябвало да се връщаш?!"-помислих си,но се опитах да бъда по-дружелюбна.Пък й ..беше се поразхубавила.Не приличаше толкова на зубарка.
-Аз съм супер!Всичко си върви чудесно.
Леко присвих рамене и се усмихнах.
-М значи си решила да се върнеш?Тогава наистина ще ти трябват нови дрехи,знаеш че тук доста често има партита,нали?
Повдигнах веждите си като започнах да разглеждам дрехите закачени на един щанд.

by **Габриела Санчес** Вто Дек 27, 2011 6:55 pm

-Да, реших да се върна. Не знам колко дълго ще се задържа тук, но се надявам да е достатъчно дълго. Липсваха ми някои хора и дори да не повярваш и ти ми липсваше. Липсваха ми вечните ни кавги, но най ми е гадно, че не можахме да изгладим взаимотношенията си. Ти ми се подиграваше, че съм зубрачка, но на мен не ми пукаше особенно. Е, вече не съм онова задръстено момиче и се надявам да се сдобрим. Не искам времето, което ще прекарам тук да запълнено отново с кавги и неразбирателства между нас. Аз се промених и се надявам, че и ти също. Е, ще може ли да се сдобрим пък дори и да не сме най-добри приятелки?
Да! Надявах се да изгладим взаимотношенията и всичко да е наред. А, колкото до партитата за които тя спомена...Ами щом дружа с нея със сигурност ще има покани и за партита, а тук партитата са мега яки. Знам го, защото докато живеех тук и се прибирах вечер от библиотеката чувах и виждах как се забавляват съучениците ми. Дори да не присъствах на нито една пати аз мечтаех да дойде този ден, в който ще бъда допусната до някое от тях и ще мога да се забавлявам с другите от елита.

by **Caroline Forbes.** Вто Дек 27, 2011 7:05 pm

Не ми се слушаше цялата лекция,която изнесе,но пък беше права..Имаше някакъв потенциал в нея..можеше и да се коригира липсата й на усет за дрехи например.Огледах я внимателно и една доволна усмивка се появи на лицето ми.
-Има сделка.
Казах доволно като подадох ръката си и се засмях.
-Щом ще сме приятелки,ще бъдеш поканена на всички партита,което значи че ще трябва да обновиш напълно гардероба си!И нека да започнем отсега,защото сигурно имаме доста работа..
Засмях се и допълних:
-Нали знаеш,че съм пряма с хората,да не се обиждаш.
Усмихнах й се невинно.

by **Габриела Санчес** Вто Дек 27, 2011 7:32 pm

Добре! Можех да приема всичко, но да казва че нямам вкус към модата. Е, може и да е права. Докато бях в Египет се обличах..ами доста задръстено. Повече приличах на някой археолог отколкото на заинтересован турист. В Индия и Япония беше същия случай, но в Париж се справях някак. Може пък и да се предумам и да се съглася да ми помогне с дрехите. Наистина имах малка нужда от наставник. Добре де! Голяма нужда. Може да се каже, че бях моден инвалит.
-Ами добре щом искаш да ми помагаш за избора ми на дрехи няма проблеми. Оставям се в сигурни ръце. Ти си много добра в избирането на дрехи и съм сигурна, че ще избереш нещо наистина хубаво.

by **Caroline Forbes.** Вто Дек 27, 2011 7:52 pm

-Ама разбира се,че ще избера нещо хубаво..все пак..това съм аз.Не че искам да звуча високомерно..
Засмях се като я дръпнах за ръката и отидохме в една пробна.Добре че бяха по-широки,че иначе нямаше да се съберем двете.
-Сега..тези дрехи,които ти си избрала..не струват.Чудя се как са ти харесали дори..
Поклатих безнадеждно глава.
-Стой тук,аз ще ти избера нещо и идвам!
Изляох от пробната като се разтършувах...червеното беше на мода..затова намерих една червена рокля.Взех още няколко в модерни цветове,едни прилепнали по крака черни дънки и разбира се..обувки на висок ток!Бяха моята страст..
Върнах се при нея в пробната с дузина неща.
Сега ще премериш всичко това без възражения!
Казах леко заповедно като се усмихнах и я погледнах.

П.П.-Понеже не разрешава да слагам линкове не можах да сложа линк с дрехите..;дд

by **Габриела Санчес** Вто Дек 27, 2011 7:59 pm

-Прилепнали дрехи, рокли и най вече високи токчета? А, не. Аз не мога да облека това. Аз не мога да се представя с такива дрехи. Пък и не мога да ходя на токчета по-високи от два-три сантиметра. Наречи ме задръстена, няма да се обидя, но не мога да ходя с това.
Наистина бях задръстена. Дрехите наистина бяха много хубави, но дали щяха да ми отиват пък и не съм обличала подобно нещо, а на токчета...Ако не си счупя краката, то токчетата със сигурност. Аз съм тотален моден инвалид. За мен нямаше никакво спасение.
Но все пак се престраших. Изчаках Кералайн да излезе и облякох първата рокля. Щом ме огледа и оцене облякох следващата и така нататък.

by **Caroline Forbes.** Вто Дек 27, 2011 8:05 pm

Милата...беше като "Мисията невъзможна" ,но за нея все пак имаше шанс.Колкото и непохватно да изглеждаше в дрехите,все пак й стояха добре.Трябваха й просто малко уроци и загуба на време от моя страна.Но пък така и така нямах какво да правя по цял ден..
След като изпробва всички дрехи ги занесох на касата и казах:
-Сега това е подарък от мен,твоят подарък ще е гордостта от самата себе си, когато те видя да ходиш на токчета нормално,а не като жираф.
Леко присвих рамене й и се усмихнах.

by **Габриела Санчес** Вто Дек 27, 2011 8:22 pm

Жираф? Меко казано. По-скоро...ами аз незнам.
Кералайн искаше да плати. Първоначално не бях съгласна, но тя вече беше платила, а когато понечих да й върна парите тя не се съгласи.
-Добре! Щом ти ще плащаш дрехите аз ще платя в заведението. Избери къде и да отиваме. Заболяха ме краката от тези обувки, а ги обух само за малко.
По-скоро исках да я отдалеча от магазините, за да не хареса още някоя дреха и да ме накара да я пробвам. Само като погледна торбите с дрехи и ми се завива главата. Трябваше да седна преди да съм припаднала. Ако някой от новите ми познати ме видеше и най-вече професор Форкс от института по археология нямаше да повярва, че това съм аз. За него аз бях най-добрата и прилежна ученичка, която е познавал. Той се гордееше с мен и аз с него, защото го възприемах за свой баща. Макар, че спокойно може да ми мине и за дядо. Всъщност аз му бях баба, защото съм много по-стара от него. Е, външно не личеше. А, вампирите трябвало да изглеждат добре. Това е лъжа или аз съм едно голямо изключение.

by **Caroline Forbes.** Вто Дек 27, 2011 8:40 pm

-Добре,таак да бъде.
Усмихнах се като поех една част от торбите,а другата част дадох на нея.Излязохме пред магазина,а хората ни гледаха в почуда.Какво..лошо ли беше,че си бяхме напразарували,много ме изнервяха значи!
-Хайде кажи ми сега кое кафене искаш да си припомниш и направо да отиваме натам.
Погледнах я и се усмихнах.

by Sponsored content

Бутик "Terranova"

Бутик "Terranova"

Re: Бутик "Terranova"

Re: Бутик "Terranova"

Re: Бутик "Terranova"

Re: Бутик "Terranova"

Re: Бутик "Terranova"

Re: Бутик "Terranova"

Re: Бутик "Terranova"

Re: Бутик "Terranova"

Re: Бутик "Terranova"

Re: Бутик "Terranova"

Re: Бутик "Terranova"

Re: Бутик "Terranova"

Re: Бутик "Terranova"